Да бъдеш смел във времена на страхливци

Христо Янев за пореден път показа, че е истински мъжкар… напук на критиците му, които не са постигнали нищо в живота си.

Клишето, което мнозина от известните спортни журналисти в България използват, е, че напрежението върху мениджърите на ЦСКА и Левски е равносилно на това на министър-председателя или президента на страната ни. От много време насам ЦСКА и Левски не са имали истински характери, достойни хора и 'мъжкари’ (любимата дума на една прослойка от обществото, в която мъжкарството е принизено до това да се ругае, агресира и насилва) начело, каквито са Христо Янев и Хулио Веласкес. За жалост не мога да кажа същото за премиера ни… но това е друга тема.

За съжаление обаче Христо Янев подаде своята оставка преди мача за Суперкупата (б.а. Пиша този текст часове след като наставникът на червените говори на пресконференцията си). Той стана поредна жертва на тази част от обществото ни, която абсолютно нищо не е постигнала в живота си, но непрестанно сее омраза, хейт и дори призиви за насилие. Някои хора мразят напрежението. Те бягат осъзнато от него през целия си живот. Стоят си в бедност, цъкат на машинките и чакат мистерията да падне, защото ги мързи да работят и се молят да дойде поредния диктатор на власт, който да принизи живота на другите до нивото на техния. По този начин никой няма да е по-успял от тях. 

За хора като Христо Янев обаче, напрежението е привилегия. Защото той знаеше, че е част от нещо значимо. Че е част от първата страница на най-новата история на ЦСКА, която дава заявки, че поне има амбициите да стигне славните успехи на червените през 80-те години. Христо Янев знаеше, че дори да даде всичко от себе си за този клуб, то той по никакъв начин няма да му се отблагодари подобаващо и ще го изхвърли, както изхвърли преди огромни ЦСКАри като Любо Пенев, Стойчо Младенов и много други забравени от едно ръководство легенди на червените. За съжаление смятах, че сегашното ръководство е по-различно от микренската клика на Ганчев и сие, която управляваше ЦСКА по “селската”. Само че от Микре, ЦСКА се премести във Враца.

И Христо Янев си тръгна сам. Нито следа от Вангелов, Папазки, Величков, Занев и дори фигуранта Вальо Илиев, който се подготвяше за временен наставник на червените, седейки като стюардеса до скамейката на тима. Няма такъв прецедент в световния футбол, в който 'спортният директор’ стои толкова видимо в стартова позиция да поеме отбора при уволнение на треньора. 

Но това, което най-много нарани Христо Янев, е това, че феновете го оставиха. В най-трудния момент за тима, в прехода отборът отново да стане хегемон в българския футбол. При първата жертва, която ФЕНОВЕТЕ трябваше да извършат, те обърнаха гръб на своя мениджър - не на собственик, не на спортен директор, не на главен скаут, не на изпълнителен директор. Те обърнаха гръб на мениджъра си. Всички тези, които изброих, са в ПЪТИ по-виновни от състоянието на ЦСКА от Христо Янев. Верните фенове на ЦСКА, които изстрадаха да гледат отбора си във В група, предадоха мениджъра си заради един мач срещу Левски. В крайна сметка, чисто обективно, решението на Янев бе абсолютно правилно и ЦСКА е в Европа до зимата. Това са фактите, както и да ги извъртате.

И сега с цялото напрежение върху плещите си, Христо Янев извършва последен акт на смелост и жертва в името на ЦСКА - той си тръгва сам и по своя начин. Да, с този акт се признава победата на слабите и жалки хейтъри, но това смятам, че ще е в дългосрочна полза на ЦСКА. Време е сегашните червени ръководители и функционери да признаят, че са абсолютно неспособни да ръководят футболен клуб и да наемат хора от ЧУЖБИНА, които разбират от тази работа през 2026 година. И да не виждаме назначения като Илиев, Косич, Тунчев или прочее. Защото ако това очаква ЦСКА… то Бог да е на помощ на червените фенове. 

Внимавайте какво си пожелавате.

И за финал нещо, за което обикновения семкаджия-футболен фен или псевдо-ултрас няма как да разбере - мъжкото психично здраве е по-важно от всичко. Жалко е да гледаме как времената, в които живеем, са създали толкова слаби мъже, за които единственото щастие в живота е да обиждат, псуват и кълнат по-успешните и смели мъже от тях.