Няколко грешки, които в ЦСКА е време да осъзнаят

Явно в ЦСКА орисията е такава, че да няма нито един спокоен ден. Дори когато си мислиш, че всичко би трябвало да е наред, проблемите дебнат зад ъгъла. От няколко години обаче ръководителите на клуба допускат едни и същи грешки, което става досадно, а на моменти изключително глупаво и нелепо.

Дали не могат, дали не знаят или не искат – това вече е друг въпрос, но точно сега, в този момент проблемът далеч НЕ е дали Христо Янев залага на флангови футболисти или не. И дали ще играе Гбамен. Проблемът се корени в много по-генерални неща, които ако не се променят или не се направят опити за промяна, ЦСКА скоро няма да се подобри и сантиметър.

ТРЕНЬОРСКИЯТ ПОСТ

Започвам от тук, макар че през годините какво ли не писахме за треньора на ЦСКА. Независимо кой е той. За визията, за стратегията, за това – дали трябва да му се даде дълго време и въпреки резултатите, да бъде оставен или пък не. В Борисовата градина се разиграваха всякакви сценарии и някак си не знам как го правят ръководителите, но нито един от тях не сработи.

Последните десетина треньорски рокади в ЦСКА, обхващащи период от 5-6 години, са през лятото. Последната смяна в друг сезон на Армията бе през март 2021 година, когато Любо Пенев наследи Бруно Акрапович. Преди това пак предимно „летни“ треньорски промени или в ранна есен – след лош старт на сезона. Познато! Всеки път едно и също. Лош старт, смяна и започване от нулата. Сценарият е един и същи – идва новият треньор, не е правил селекцията, започва да се оправдава, че му трябва време да „вкара отбора в добра кондиция“, да се запознае с качествата и т.н. и т.н. И сезонът отива по дяволите.

Какво направиха в Левски с Хулио Веласкес? Представиха го на 5 януари и пролетният дял от заварения сезон бе идеална възможност и време да опознае родната действителност. И по-важното – да подготви селекцията и отбора за следващия пълен сезон. Звучи логично, нали?! Как да стане при сценария на ЦСКА с нов треньор, особено пък чужденец, който идва в 3 кръг и му се поставят условия за шампионска титла??? Звучи безумно.

КОЙ ДА БЪДЕ ТРЕНЬОР НА ЦСКА

Време е в ЦСКА да намерят качествен треньор. Добър и качествен специалист – чужденец, който да вдигне нивото на този отбор. Не Стипич, Крушич и Ел Маестрото, а истински треньор. Такъв, какъвто взеха в Лудогорец. И не – парите не са оправдание. Нали в ЦСКА твърдят, че опитват да градят добър европейски клуб във всички направления – база, ДЮШ, скаути, селекция, треньори, обучения, технологии, медицинско възстановяване. Тогава не би следвало да НЕ може да се инвестира в добър чуждестранен треньор. Да, германецът Томас Райс, който пое Лудогорец, може и да се провали – няма никаква гаранция, че ще успее, но защо ли си мисля, че е по-малко вероятно да се провали...

СПОРТЕН ДИРЕКТОР

Извинете, но кой ръководи спортните процеси в ЦСКА? Коя е силната и авторитетна фигура, която представя ЦСКА. Човекът, който е изградил контакти и е разпознаваем, когато например се стигне до преговори с даден клуб за трансфер? Сериозно ли смятате, че Бойко Величков е фигурата, която отговаря на марката и нивото на ЦСКА? Ако някой от шефовете от по-високите етажи отговаря най-вече за селекцията, да излезе и да се заяви – поне да е ясно. Макар че на практика то е ясно – в ЦСКА почти никога нищо не е зависело от многобройните директори, които са работили в клуба.

Всичко се свежда до думата на собственика и неговото обкръжение. Най-вече от второто – от обкръжението му. Кръг от приятели на маса. При Титаните бяха Цимбика, Венци Живков и компанията от Перник и района, при Гриша Ганчев бяха други – само географията се промени. Сега при Валтер са трети – с нова локация, стари дружки от Враца и някои други места. Но винаги има такива, които гледат да се доберат до масата, да се усмихват, когато шефът се усмихне и да сменят треньори, когато шефът е недоволен. Само че това не е визия на нормално работещ футболен клуб.

В ЦСКА никога няма да има прогрес, докато собственикът не разбере, че треньори и футболисти не се намират като пред чейндж бюрото пред „СУМИ“-то във Враца през 95-та. За тази дейност малко по-умните и успели хора са установили длъжност – спортен директор. Той и единствено само той отговаря за спортните процеси в клуба, работейки в сътрудничество с треньора. И чак когато се стигне до финансовата част на бъдещата сделка, се стига до финансов и изпълнителен директор.

А в ЦСКА е точно обратното – собственикът решава, но никога след препоръка, мнение или съвет на човек, който отговаря за конкретния казус. Защото той управлява бизнеси за милиони и знае всичко...И така омагьосаният кръг продължава безкрайно, едни и същи грешки се повтарят през няколко месеца и ЦСКА затъва все повече в тинята на собствената си безпомощност.