Топ 3 краткосрочни и дългосрочни решение на кризата в Ман Юнайтед

Манчестър Юнайтед отново е напът да “отпише” сезона, а още дори не е Коледа. Затова любимата тема на всички отново е на преден план - защо Червените дяволи са толкова непостоянни и редуват приличен сезон с кошмарен такъв. За съжаление на повечето фенове на тима, то ще приемем, че класиране в Шампионската лига се окачествява вече като “успешен сезон”, въпреки че на дългогодишните фенове на тима като мен, то успех се равнява само на титла във Висшата лига. 

Може би обаче трябва да приемем, че тези времена отдавна са минало, но… не означава, че трябва да са далеч в бъдещето.

В тази статия ще опиша 3-те неща, които Манчестър Юнайтед трябва да промени в краткосрочен план и 3 неща, които ръководителите на тима трябва да изпълнят в дългосрочен план. Разбира се, краткосрочните мерки трябва да са свързани с дългосрочните такива…

Краткосрочни решения

Мартинес сяда на пейката, Йоро стартира

Колко още ще чакаме да видим Лени Йоро като основна част на тима? Очевидно Лисандро и Магуайър са като котките и имат 9 живота или шанса и продължават да са титуляри, независимо от това, което правят. От началото на сезона почти във всеки мач на Юнайтед пада поне по 1 гол от зоната на Лисандро Мартинес, а аржентинецът определено е бавен, слаб физически и изключително колеблив. Да не говорим, че не е сериозно централен защитник с такава височина да ти е основен избор вече 4-та година.

От друга страна, след един слаб мач, Лени Йоро очевидно бе закотвен на пейката и му се дава шанс само в приятелски срещи или в по-маловажни мачове. Да припомним - този футболист беше наречен “Килиан Мбапе на защитниците” от Реал Мадрид, според източници от тима. Очевидно французинът има потенциал.

Да, той все още е само на 20 години, но няма вече обективна причина, поради която Лисандро Мартинес да е на терена, а Лени Йоро да не е. Да не говорим, че и Йоро далеч няма да е по-лош на десния бек от Дало или Мазрауи.

Край на двойката Мейну - Тилеманс

Коби Мейну е играчът на сезона досега за Ман Юнайтед. Английският национал изглежда като единственият, който може да мине играч 1 на 1, да задържи топката, да сканира добре терена, да се пребори в дуел и да отнеме топка в преход. Е, доста неща падат върху плещите на един 21-годишен футболист. 

Юри Тилеманс пък е абсолютен трансферен провал - бавен, муден, елементарни грешки, закъснели пасове и като цяло не изглежда като да е бил най-добрият играч на Астън Вила през изминалия сезон (според редица фенове на Виланите). 

На Коби Мейну е нужен играч, който да му помага в дефанзивната част и да му позволи да е по-креативен. Такива са Карлос Балеба и Андрей Сантос. Време е да ги видим заедно с Мейну на терена.

За Тилеманс ще има също място на терена - в мачовете в ШЛ или за Купите. Но не и заедно на терена с Бруно и Мейну.

Смяна на Майкъл Карик

Най-тежката краткосрочна промяна, което трябва да се направи. Но това решение трябваше да се вземе още през лятото. За трета поредна година собствениците и ръководителите на Манчестър Юнайтед взимат грешното решение за старши треньора. Ерик тен Хаг остана като мениджър след като спечели ФА къп, но бе уволнен месеци по-късно. Същото се случи с Аморим, който срамно загуби финала на Лига Европа. Той беше уволнен месеци след началото на следващия сезон. Сега историята се повтаря с Майкъл Карик.

Легендата на Манчестър Юнайтед очевидно няма нужните качества да е мениджър на толкова голям отбор, толкова рано в кариерата си. Той все пак бе уволнен от Мидълзбро, защото ръководството на тима не било доволно от начина на игра на Боро… Но дори да се абстрахираме от това, добрите резултати на Червените дяволи, след назначението на Майкъл Карик като временен мениджър, със сигурност не бяха плод на добра игра. Предполагам повечето от вас разбират, че не е нужно един отбор да играе добре, за да взима мачовете си.

Сега, след лятната подготовка, отборът на Юнайтед е на последно място по пробягани километри с интензитет, прекарано време във висока преса, брой спринтове на мач, средно време на спринтовете и са 17-ти по % време, което е нужно да се излезе от преса. Тази статистика е унизителна за отбор от калибъра на Юнайтед.

Понякога трябва да се вземе поредно трудно решение и Карик да поеме отговорността за трагичната подготовка. Кой обаче ще поеме тима… не ми е много ясно.

Дългосрочни решения

Назначаване на Унай Емери

Знам обаче кой трябва да поеме отбора след края на сезона и като дългосрочно решение. Е, хайде не изцяло дългосрочно, но да речем средносрочно… И отговорът ще ви изненада.

Дайте кормилото на потъващия кораб на Унай Емери. Баският специалист е доказал множество пъти, че се справя отлично с: изграждането на ясен стил на игра; работата с ограничен бюджет; изваждането на най-доброто от играчите и постигането на резултати отвъд качествата на отбора.

А не са ли точно това нещата, които са изключително релевантни за Юнайтед в момента? Да не говорим, че Емери е абсолютен експерт в печеленето на трофеи. В последните години, само Ерик тен Хаг успя да вдигне трофей начело на Юнайтед и то ФА Къп и Карабао Къп.

С Емери начело, Юнайтед ще бъде постоянно в ШЛ, а ако не успее, то ще е основен фаворит за спечелването на Лига Европа. А и баският специалист заслужава още един шанс да се докаже в голям отбор… Той буквално прави чудеса с Астън Вила, които губят поне 5-6 титуляри след всеки добър сезон.

Смяна на Уилкокс и Берада, назначаване на спортен директор с ясна визия

Назначаването на Емери няма да доведе до Шампионска титла във Висшата лига обаче, особено с това ръководство. Уилкокс и Берада дойдоха с реномето на “най-добрите експерти” на дадените позиции, но до този момент са абсолютен провал - и спортно-технически, и комерсиален и при работата с феновете. Няма да навлизам в детайли, но статутът на Ман Юнайтед като топ отбор е поставен вече сериозно под въпрос, благодарение на псевдо управлението на Берада, Уилкокс и други от кликата им.

И двамата са работили в Ман Сити и то във времената, в които гражданите имат над 115 обвинения. Това по принцип трябваше да е достатъчно за Сър Джим Ратклиф, за да не ги назначи никога на работа в червената част на Манчестър…

Но провалите във всяко мениджърско назначение, в подготовката на тима, в трансферите и в представянето на тима трябва да са ясен индикатор, че текущото спортно-техническо ръководство на Червените дяволи е неспособно да се справи със задачите им. 

Да не говорим за фиаското с Дан Ашуърт, назначението на пожар на Аморим само защото е бил в списъка за наследници на Гуардиола и неспособността да се продадат играчи като Рашфорд, Зиркзе и много други на добра цена. 

Продажба на тима

Най-сериозното решение, което трябва да се вземе. Семейство Глейзърс и INEOS не могат да управляват този заспал гигант. Всички тимове, които са собственост на INEOS са в долната половина на таблицата текущо - Ница са 14-ти, Лозана дори са последни. Не е сериозно такава група, която е известна с провалите си във футбола, да иска да строи нов стадион и да върне Манчестър Юнайтед към хегемонията.

За справка, отборите на собствениците на Арсенал, фамилията Кронке, са ставали шампиони от 2020 година насам - започвайки с артилеристите, ЛА Рамс в НФЛ, Денвър Нъгетс в НБА, Колорадо Аваланч в НХЛ, Колорадо Рапидс в МЛС. Нивото на професионализъм и отдаденост на собствениците на Арсенал в сравнение с тези на Юнайтед е не само по-голямо, но дори космическо. 

Подобно заключение би трябвало да провокира всеки един фен на Червените дяволи.

Затова, честно казано никакви краткосрочни и дългосрочни решения не са важни, докато най-великият английски клуб се управлява като посредствен отбор. 

С всеки изминал ден, промяната закъснява.