Един от най-младите треньори у нас Радослав Джугданов: Дори в трудните моменти ние имахме сплотен колектив! Благодаря на семейството ми, че винаги ми дават стимул

Старши треньорът на Пирин (Гоце Делчев) Радослав Джугданов даде обширно интервю пред официалния сайт на клуба. В него говори, както за изминалата есен, така и за себе си.

-Нека първо поговорим за изминалата есен. Със сигурност труден полусезон, но къде виждате позитивите в отбора?
-Да, наистина бе един труден полусезон за футболистите и за треньорите, но мога да поздравя момчетата, че имаха характер и до края го показваха, дори и в трудните моменти. Като позитиви можем да откроим, че направихме добър колектив, който дори и в трудностите беше сплотен и задружен и даваше всичко от себе си. Мога да добавя, че ние във всеки мач давахме максимума от себе си, имахме мотивацията и агресията и с всеки изминал двубой се подобрявахме.

-С какви трудности се сблъскахте през есента, защото в аматьорския футбол не са никак малко – футболистите работят и е труден тренировъчният процес, контузии, наказания...
-Съгласен съм с това, че в аматьорския футбол има трудности, но от това, което виждам в отборите в Трета лига, всеки е намерил своя път и начин да се справя. Така е и при нас - ние знаем нашите ситуации, сблъскваме се с тях, но справяме всички заедно - футболисти, треньори и ръководители. Да, както във всички отбори, така и при нас имахме наказани играчи в някои кръгове, но това беше възможност за по-младите ни момчета да получат и използват своя шанс за изява. Ние водим добър тренировъчен процес, нямаме отсъстващи по време на тренировките.

-Отборът спечели всички точки като домакин, но като гост имаше проблеми. На какво го отдавате?
-Да, всички точки до момента спечелихме в домакинските си мачове и сме в серия от 6 домакински мача без поражение. Като гост за жалост не успяхме да спечелим точки, за което съжаляваме, защото имахме мачове, в които се представяхме доста силно, но ни липсваше малко увереност и късмет. Все пак в Трета лига гостуванията са трудни, всеки отбор разчита на стабилност и да бъде безпогрешен в домакинските си мачове.

-Каква е основната ви амбиция и цел през пролетта? Със сигурност оставане в групата?
-През пролетния полусезон основната цел пред отбора със сигурност е оставане в групата, но и подобряване и надграждане в игрови план, както и в развитието на играчите. Също така, изграждане на едно постоянство, увереност и самочувствие в момчетата.

-Много клубове изпитват трудности, някои от тях ще прекратят участие. Какво е състоянието на Пирин (Гоце Делчев)?
-На този етап състоянието на нашия клуб е нормално. Да кажем, че се справяме и гледаме в насока за надграждане, но на този въпрос може би повече може да добавят ръководителите. Те са хора, които полагат много усилия нещата да се получават, както е редно. Макар че сме с аматьорски статут, се опитват да наложат професионално отношение и се стремят да подобряват и развиват отбора.

-Със сигурност сте един от най-младите треньори в Първа, Втора и Трета лига. Ако не и най-младия. На колко години станахте старши треньор на първия отбор и сега на колко сте?
-На 29 години станах за първи път старши треньор на първия отбор. Това ми е и първи сезон в тази роля. Преди това бях помощник.

-Защо не останахте на терена като футболист, имаше ли такава възможност, или решихте по-рано да се отдадете на треньорската професия?
-Имах възможност да остана като футболист, но така се стекоха обстоятелствата. Освен това, имах шанса и късмета да запиша и лиценз в треньорската школа по футбол и да се отдам по-рано на треньорската професия. А и като цяло, винаги ми е било интересно предизвикателство какво е да застанеш отстрани като треньор и да управляваш и развиваш отбор.

-Всъщност, на колко години стартирахте треньорската си работа, тъй като бяхте начело и на юноши в Пирин (Гоце Делчев) преди доста години?
-Бях на 20 години, когато когато започнах треньорската си кариера. Тъкмо бях записал треньорски лиценз Ц, реално все още бях действащ играч в Пирин (Гоце Делчев). Тук е моментът да благодаря и на моето семейство, че винаги са били до мен и са ме насочвали и давали стимул да продължавам напред. Започнах треньорската си кариера в юношеските отбори на Пирин Гоце Делчев, като тогава бях начело на подготвителна група, родени през 2007-2008 година. В момента от тези набори имам момчета при мен в първия отбор, а други вече играят в други отбори във Втора и Трета лига. След което, на 21 години, бях назначен за треньор на юношите младша възраст. А относно кариерата ми в мъжкия футбол, стартира точно в този период, на 21 години. Благодаря на Румил Жотев, който по това време бе треньор на първия отбор. Това е човекът, който ме взе в мъжкия отбор като помощник и така ми даде път като треньор в мъжкия футбол. Радвам се, че познавам този човек, с когото и до ден днешен поддържаме връзка. След това бях и в щаба на Димитър Крушовски, на когото също изказвам благодарности. С него работихме през последните 5-6 сезона. Той е човек, от когото съм научил доста в мъжкия футбола като треньор.

-Имате ли трудности на тази сравнително ранна възраст за треньор? Защото със сигурност част от футболистите са по-големи от вас? Имат ли нужното уважение или всеки знае мястото си в отбора?
-Да, имал съм трудности, но също така имам и подкрепата на всички, както футболисти, така и ръководителите. Винаги сме се справяли заедно и сме излизали от такива ситуации. Да, има някои от футболистите, които са по-големи от мен, като Виктор Шишков, Илия Карапетров, Живко Грозданов и Захари Димитров, но те са хора, които са изключителни професионалисти и знам, че винаги ще дадат всичко от себе си, за да се случват нещата. Има и момчета, с които сме били съотборници в юношеските формации. Но всички те винаги ще имат нужното  уважение и аз знам, че мога да разчитам на тях.

-Защо в България на един млад треньор се гледа по-скоро с недоверие и подценяване, макар тенденцията в последните години да се променя?
-Може би наистина е така. Малко или много в България по-скоро се подценяват младите треньори. Лично мое мнение е, че имаме доста добри млади треньори с качества и потенциал за развитие и бъдеще. Но можем да кажем обаче, че също така се дава шанс на млади треньори - може би повече като помощници, но това е пътят за развитие. Както и при футболистите, така е и при треньорите, не можеш да чакаш нещо да ти се даде даром, трябва да се трудиш, да преодоляваш препятствия и да успяваш да се изграждаш, за да вървиш напред. Винаги съм харесвал фразата ”Няма не възнаграден труд”.

-Имате ли амбиция да продължите да се развивате в треньорската професия и докъде искате да стигнете?
-Разбира се, имам амбиция да продължавам да се развивам, да вървя напред и да надграждам. Както всеки човек си има цели и мечти, така и аз имам своите и искам да достигна един ден до професионалния футбол.

-Много деца и тийнейджъри гледат и искат да подражават на световните звезди. Почти същото е и с треньорите. Вие кой треньорски стил харесвате, кой е любимият ви треньор като философия? 
-Бих дал един съвет на децата - да не се отказват и да продължават да се трудят здраво. При треньорите е почти същото. Аз лично съм привърженик на Ливърпул, харесвах стила и философията на Юрген Клоп. Мое мнение е, че немските треньори са едни от най-добрите.

-Пожелай нещо на феновете за предстоящите празници.
-На феновете пожелавам весели и светли празници. Бъдете здрави, благословени, сплотени и щастливи!